Хризоколата е меден силикатен материал със синьо-зелен до тюркоазен цвят. Минераложкият му състав може да бъде променлив, а природният материал често е смесен с кварц, халцедон, малахит и други медни минерали.
Минераложки особености
При по-чистата хризокола твърдостта е ниска, обикновено около 2.5–3.5 по Моос. Когато материалът е силно силицифициран или проникнат от халцедон и кварц, твърдостта и устойчивостта могат да бъдат значително по-високи. Това обяснява защо различни образци, продавани под едно и също име, се държат различно при обработка.
Находища
Хризокола се среща в окислителните зони на медни находища. Известни източници има в Перу, ДР Конго, Чили, Мексико и САЩ, включително Аризона.
Качество
При бижутерийния материал се ценят наситените сини и зелени тонове, интересният естествен рисунък, компактната структура и добрата полировка. Висококачественият силицифициран материал може да има много по-добра износоустойчивост от меката, пореста хризокола.
Имитации и обработки
Боядисан хаулит, магнезит, кварцит, смоли и композити често се използват като имитации. Мекият материал може да бъде стабилизиран със смола за подобряване на здравината. При боядисване цветът често се концентрира в пори и пукнатини.
Как се проверява
Твърдостта сама по себе си не е надежден тест, защото естествената хризокола има голям диапазон според количеството кварц. Микроскопската структура, оптичните свойства и химичният анализ дават по-сигурна идентификация.
Грижа
При неизвестна степен на силицификация е разумно материалът да се третира като по-мек камък: без ултразвук, пара, киселини и продължително накисване.
