Пиритът е железен дисулфид с характерен металически блясък и бледо месингово-златист цвят. Кристализира често в кубове, октаедри и пиритоедри и се среща в много различни геоложки среди.
Минераложки характеристики
| Формула | FeS₂ |
| Кристална система | Кубична |
| Твърдост | 6–6.5 по Моос |
| Плътност | Около 5.0 g/cm³ |
| Блясък | Металически |
Находища
Пиритът е широко разпространен. Особено известни кристални находища има в Испания, Перу и Италия, а бижутериен материал идва от множество държави.
Как се оценява
При мъниста и декоративни елементи се търсят ярък металически блясък, равномерна полировка, стабилна структура и минимални ронливи участъци. По-високата плътност се усеща ясно спрямо стъкло и пластмаса със сходен размер.
Окисляване
Пиритът може да се окислява при продължително излагане на влага, особено ако материалът е порест или съдържа реактивни примеси. Повърхността може да загуби част от блясъка си и да развие железни окиси или сулфати.
Имитации
Метализирано стъкло, пластмаса и покрити мъниста могат да имитират цвета. При тях металическият слой може да се изтрие по ръбовете или около отвора. Истинският пирит има значително по-висока плътност и металически блясък, който е част от самия материал.
Грижа
Пиритът трябва да се пази сух. Продължително накисване, киселини и агресивни препарати не са подходящи. След контакт с влага е добре бижуто да се подсуши напълно.
