Аквамаринът е синя до синьо-зелена разновидност на берила — същата минерална група, към която принадлежи и смарагдът. Цветът идва главно от железни примеси в кристалната решетка и може да варира от много светло небесносин до по-наситен син тон.
Минераложки характеристики
| Минерал | Берил |
| Формула | Be₃Al₂Si₆O₁₈ |
| Кристална система | Хексагонална |
| Твърдост | 7.5–8 по Моос |
| Плътност | Приблизително 2.68–2.80 g/cm³ |
| Блясък | Стъклен |
Находища
Бразилия е един от най-значимите източници на аквамарин. Качествен материал се добива още в Пакистан, Афганистан, Мадагаскар, Мозамбик, Нигерия и други пегматитови райони. Големи и чисти кристали не са необичайни за берила, но силно наситеният естествен син цвят е по-рядък.
Как се оценява качеството
Основните критерии са цветът, прозрачността, чистотата и качеството на шлифовката. Наситеният син цвят обикновено се оценява по-високо от много бледия материал. При мъниста значение имат още еднаквостта на серията, полировката и липсата на големи повърхностни фрактури.
Термична обработка
Нагряването е широко използвана и стабилна обработка при аквамарина. То може да намали зеленикавия компонент и да остави по-чист син тон. Така обработеният материал остава берил, но коректното описание трябва да отчита известната обработка.
Имитации и синтетични материали
Синьо стъкло, син топаз и други прозрачни сини материали могат визуално да напомнят аквамарин. Синтетичен берил също съществува. Надеждното разграничаване се прави чрез показател на пречупване, плътност, спектроскопия и микроскопски характеристики.
Търговски класове
AAA и подобни оценки не са международен гемоложки стандарт. При аквамарина по-важни са конкретните характеристики: наситеност и чистота на цвета, прозрачност, включения, размер и качество на обработката.
Грижа
Аквамаринът е достатъчно твърд за ежедневно бижу. При камъни с видими фрактури е добре да се избягва ултразвуково почистване. Вода, мек сапун и мека четка са подходящи за стандартна поддръжка.
