Лепидолит е име, използвано за литиево-богати слюди от полилитионит–трилиитионитовата серия. В бижутерията материалът е разпознаваем най-вече по люляковите, розово-виолетови и сребристо-лилави тонове и фината слюдеста текстура.
Минераложки характеристики
| Минерална група | Слюди |
| Състав | Литиево-калиево-алуминиев силикат с флуор и хидроксил; съставът варира |
| Кристална система | Моноклинна |
| Твърдост | Около 2.5–3 по Моос |
| Цепителност | Съвършена базална |
Образуване и находища
Лепидолитът е типичен минерал на литиево-богати гранитни пегматити. Среща се заедно със сподумен, турмалин, кварц и други пегматитови минерали. Значим материал се добива в Бразилия, Мадагаскар, Зимбабве, САЩ и други пегматитови райони.
Как се оценява качеството
За бижутерия се предпочитат чисти люлякови до виолетови тонове, добра полировка и компактна структура. Материалът често е финозърнест агрегат, а характерният слюдест блясък може да бъде видим като сребристи проблясъци.
Тъй като е мек, повърхността трябва да се оглежда за надрасквания и отчупвания. При мъниста доброто пробиване е особено важно.
Имитации и боядисване
Боядисан кварцит, магнезит, стъкло и смоли могат да имитират цвета. При естествения лепидолит често се вижда слюдеста структура, която не е типична за стъкло. Багрило, концентрирано в пукнатини и пори, може да показва обработка.
Грижа
Лепидолитът е значително по-мек от кварца и лесно се надрасква. Трябва да се пази от удар, киселини, ултразвук и пара. Най-подходяща е мека влажна кърпа и кратък контакт с вода.
