Кехлибарът е фосилизирана растителна смола, преобразувана в продължение на милиони години чрез геоложки процеси. Той е органичен скъпоценен материал, а не минерал, и няма една фиксирана химична формула.
Произход и находища
Най-известният е балтийският кехлибар от района на Балтийско море, основно с еоценска възраст. Значими находища има още в Доминиканската република, Мексико, Мианмар и други региони. Различните находища се различават по геоложка възраст, ботанически произход и химичен състав.
Физични свойства
| Тип | Фосилизирана органична смола |
| Твърдост | Около 2–2.5 по Моос |
| Плътност | Около 1.05–1.10 g/cm³ |
| Блясък | Смолист |
Кехлибар и копал
Копалът е по-млада, по-слабо полимеризирана природна смола. Външно може да прилича на кехлибар, но се различава по химична зрелост, реакция към разтворители и термично поведение. Точната идентификация се прави инструментално, например с инфрачервена спектроскопия.
Обработки
Нагряване, избистряне, пресоване и боядисване се използват при кехлибара. Пресованият кехлибар се получава от малки парчета, обединени под температура и налягане. Той е реален кехлибарен материал, но обработката е съществена и трябва да бъде описана.
Имитации
Пластмаса, епоксидна смола и стъкло могат да имитират кехлибар. Домашни тестове с нагряване или игла могат да повредят продукта и не са подходящи за бижута. UV наблюдение и спектроскопия са много по-информативни.
Грижа
Кехлибарът е мек, чувствителен към топлина, разтворители, парфюми и силни препарати. Почиства се само с мека влажна кърпа.
