Кианитът е алуминиев силикат, характерен за метаморфни скали, образувани при високо налягане. Най-познатият му цвят е син, но природният материал може да бъде още безцветен, сив, зелен, оранжев или почти черен. За бижутерията най-търсени са чистите сини разновидности с добра прозрачност и равномерно разпределение на цвета.
Минераложки характеристики
| Химична формула | Al₂SiO₅ |
| Кристална система | Триклинна |
| Твърдост | Около 4.5–5 в една посока и 6.5–7 напречно |
| Плътност | Приблизително 3.5–3.7 g/cm³ |
| Блясък | Стъклен до перлен |
| Цепителност | Много добра |
Една от отличителните особености на кианита е различната твърдост в различни кристалографски посоки. Тази анизотропия е важна както при идентификацията, така и при рязането и полирането. За майстора камъкът е значително по-капризен от кварца.
Как се образува
Кианитът се образува при метаморфизъм на богати на алуминий скали при сравнително високо налягане. Той е един от трите полиморфа с химичен състав Al₂SiO₅ заедно с андалузит и силиманит. Различните минерали са стабилни при различни комбинации от температура и налягане, което ги прави ценни и за геологията като индикатори за условията на метаморфизъм.
Находища
Качествен ювелирен кианит се добива в Непал, Бразилия, Танзания, Кения, Индия и други метаморфни райони. Непалският материал е известен с наситените си сини тонове и може визуално да напомня сапфир, особено при чисти фасетирани образци.
Качество и цвят
При синия кианит се оценяват наситеността и равномерността на цвета, прозрачността, броят и разположението на включенията, качеството на полировката и липсата на отчупвания по ръбовете. Цветовата зоналност е често срещана и може да бъде видима като по-светли и по-тъмни сини участъци.
При мъниста високият клас се познава по добрата полировка, наситения син цвят, сравнително чистата структура и еднаквостта на елементите. Поради естествената цепителност напълно бездефектни сфери са по-трудни за изработка.
Имитации и обработен материал
Синьо стъкло, боядисан кварц и други оцветени минерали могат да наподобяват кианит. Естественият кианит често показва характерна посочна структура, фини линии и зоналност. Силно равномерният цвят и липсата на каквато и да е вътрешна структура заслужават допълнителна проверка, но не са самостоятелно доказателство за имитация.
При гемоложка идентификация се използват оптични свойства, показател на пречупване, плътност и микроскоп. Тестовете с надраскване са особено неподходящи за кианит заради различната му твърдост по посоки и добрата цепителност.
Търговски класове
Означения като AAA и AAAAA са търговски, а не лабораторни категории. За реално сравнение трябва да се гледат цветът, прозрачността, структурната цялост, размерът, обработката и еднаквостта на конкретната партида.
Грижа
Кианитът трябва да се пази от силни удари и натиск. Най-подходящо е ръчно почистване с хладка вода, мек сапун и кърпа. Ултразвуковите и парните системи не са препоръчителни, особено при камъни с видими вътрешни линии или пукнатини.
