Рубинът е червената ювелирна разновидност на минерала корунд. Основният химичен състав е алуминиев оксид, а червеният цвят се дължи предимно на хром. След диаманта корундът е сред най-твърдите природни минерали, което обяснява дългата история на рубина в бижутерията.
Минераложки характеристики
| Минерал | Корунд |
| Химична формула | Al₂O₃ |
| Кристална система | Тригонална |
| Твърдост | 9 по Моос |
| Плътност | Около 4.0 g/cm³ |
| Показател на пречупване | Приблизително 1.762–1.770 |
Естественият рубин често съдържа включения. Те могат да бъдат кристали, фини игли, растежни линии, течни включения или зарастващи фрактури. Характерът им е важен при гемоложката идентификация и понякога дава информация за геоложкия произход и обработките.
Основни находища
Исторически най-известни са рубините от Мианмар. Днес големи количества качествен материал идват и от Мозамбик. Други важни източници са Шри Ланка, Мадагаскар, Танзания, Виетнам и Афганистан. Геоложката среда и примесите влияят върху цвета, флуоресценцията и типа включения.
Как се оценява качеството
Цветът е водещ фактор. Високо се ценят наситените червени тонове с добра яркост, без прекомерно потъмняване. Следват прозрачността, разпределението на включенията, размерът, качеството на шлифовката и наличието или липсата на обработки.
При мъниста и непрозрачни до полупрозрачни рубини оценката е различна от тази при фасетирани скъпоценни камъни с висока прозрачност. Търсят се наситен цвят, добра повърхност, стабилна структура и визуална последователност между отделните елементи.
Термична обработка
Нагряването на рубини е традиционна и широко приета практика. То може да подобри цвета и прозрачността чрез промени във вътрешните включения. Стойността на необработен рубин със съпоставимо качество обикновено е по-висока, но обработеният с топлина материал също има утвърдено място на пазара, когато обработката е коректно описана.
По-съществена намеса е запълването на фрактури с оловно стъкло или други материали. Такива рубини могат визуално да изглеждат много по-прозрачни, но са по-чувствителни при ремонт, нагряване и химическо почистване и се оценяват различно.
Синтетични рубини и имитации
Синтетичният рубин има същия основен химичен състав и кристална структура като естествения, но е отгледан в контролирана среда. Съществуват различни производствени методи, включително пламъчно топене, flux и хидротермални процеси. Някои синтетични материали могат да бъдат разпознати по характерни растежни линии или включения, но съвременните образци често изискват лабораторна проверка.
Червено стъкло, оцветени композити и други червени минерали също могат да се предлагат като имитации. Цветът и твърдостта сами по себе си не са достатъчни за надеждна идентификация.
Как се различава висок от нисък клас
При високия клас се търсят жив и балансиран червен цвят, добра прозрачност за съответния тип продукт, ограничени повърхностни дефекти и качествена шлифовка. При по-ниските класове често има по-силен кафеникав или сив подтон, големи фрактури, непрозрачни зони или неравномерна обработка.
Търговските обозначения AA, AAA и AAAAA нямат общовалидна гемоложка скала. Сравнението има смисъл само когато продавачът посочва какви конкретни критерии стоят зад оценката.
Грижа
Рубинът е много твърд, но камък с множество фрактури или запълвания изисква внимателно отношение. За материал с неизвестна обработка най-сигурният подход е вода, мек сапун и мека четка. Пара и ултразвук се използват само когато е известно, че камъкът не е запълван и структурата му го позволява.
