Обсидианът е естествено вулканично стъкло, образувано при много бързо охлаждане на богата на силициев диоксид лава. Поради скоростта на охлаждане атомите не успяват да се подредят в нормална кристална решетка. Затова обсидианът се описва като аморфна скала, а не като отделен минерален вид.
Основни характеристики
| Тип материал | Вулканично стъкло |
| Структура | Аморфна |
| Твърдост | Около 5–5.5 по Моос |
| Счупване | Мидесто |
| Блясък | Стъклен |
Находища
Обсидиан се среща в райони с сравнително млада вулканична активност. Известни находища има в Мексико, САЩ, Исландия, Италия, Армения, Турция, Япония и други вулканични области.
Разновидности
Черният обсидиан е най-познатият. При снежния обсидиан белите „снежинки“ са сферулити, изградени основно от кристобалит. Златистият и сребристият обсидиан показват сатенен отблясък, свързан с фини газови мехурчета и вътрешни структури, ориентирани по време на течението на лавата.
Качество
При полиран обсидиан се гледат качеството на повърхността, липсата на отчупвания, силата на оптичния ефект при sheen разновидностите и естетиката на естествения рисунък. Поради стъкловидната структура ръбовете могат да бъдат крехки.
Имитации
Изкуственото стъкло е най-логичната имитация, защото и природният обсидиан е стъкловиден материал. Ярко сини, зелени и червени „обсидиани“ на масовия пазар често са индустриално стъкло. При лабораторна проверка се използват микроскопски особености, плътност и оптични показатели.
Грижа
Обсидианът се драска по-лесно от кварца и може да се отчупи при удар. Добре е да се съхранява отделно от по-твърди камъни и да се почиства с вода, мек сапун и мека кърпа.
